Ток и топлина "извират" от земните недра на България

Страната вече има законодателство за геотермална енергия, което отваря нов етап в развитието на сектора

Към момента над 409 геотермални централи работят в Европа, а повече от 360 нови проекта за геотермално отопление и охлаждане са в различен етап на разработване или проучване. © Shutterstock / Капитал

Темата накратко

• Държавата даде първата концесия за геотермална енергия в Златоград, без да има цялостно проучване на потенциала в цялата страна.

• Въведен е облекчен и ускорен режим за изграждане на термопомпи и плитки геотермални системи, включително в многофамилни и еднофамилни сгради.

• Според действащото законодателство концесия за геотермален ресурс може да се даде и на частни инвеститори, но се запазва монополът на топлофикациите.

На фона на високите цени на петрола и газа, както и трудностите при развитието на електропреносната мрежа и присъединяването на нови мощности все повече се говори за геотермалната енергия. Като тук става дума за топлината на земята, а не за топлите минерални води, които се използват в някои райони за отопление.

В България към момента има над 3000 сондажа, направени в резултат на геоложки проучвания, основно за нефт и газ, които доказват наличието на високи температури в земните недра. Още до 2030 г. това може да осигури 200 - 300 MW електрическа мощност и около 3000 MW за централно отопление - мащаб, съпоставим с "Топлофикация София". До 2050 г. пък потенциалът достига 1500 - 2000 MW за ток и 30 000 MW за отопление и индустрия. Това е съвсем отделно от официално регистрираните находища на минерални води - над 500 водоизточника, които се управляват по реда на Закона за водите и в голямата си част са предоставени на общините за питейни нужди, балнеология и други.

Или казано по друг начин, подземният ресурс от топлина може да се използва за производство на енергия (топлинна и електрическа), без да се поставя под риск качеството на питейните и лечебните води. Въпросът е да се използва правилно.

Къде сме ние?

В Европейски съюз (ЕС) все още няма единна директива или регламент, който да регулира геотермалната енергия. България има законодателство от 2023 г. и вече е една от 15-те държави с ясна рамка за развитие на геотермалните ресурси. Вместо чрез отделен закон страната избра да направи промени в няколко нормативни акта - Закона за енергията от възобновяеми източници, Закона за подземните богатства, Закона за водите и Закона за устройство на територията.

За първи път геотермалният ресурс е дефиниран като топлина в земните недра, а не просто като воден ресурс, макар водата да се разглежда като носител на тази енергия. Това позволява широк технологичен подход и развитие на решения, които не са ограничени единствено до минералните води, каквито са остарелите представи. Това дава възможност за нов етап в развитието на сектора от проучвания към реални проекти за отопление, охлаждане и производство на електроенергия.

Какво предвижда българското законодателство - моделът на Франция

България използва френския модел за развитие на геотермията. Ресурсите са ясно разделени на плитки (до 200 м) и дълбоки (над 200 м), което дава предвидимост както за инвеститорите, така и за администрацията. Дълбоката геотермия се регулира от Закона за подземните богатства по режим, сходен с този за нефт и газ - разрешение за проучване до 5 години и последваща концесия за добив. Предвидена е и възможност за съпътстващ добив на стратегически суровини като литий. Плитката геотермия попада в обхвата на Закона за водите и ЗУТ, като тук подходът е максимално облекчен.

Ключовият въпрос остава управлението на геоложкия риск - рискът сондажът да не достигне необходимия дебит или температура. Практиката във Франция показва работещо решение: инвеститорът плаща премия от 3-5%, а при неуспешен сондаж специализиран фонд покрива 70 - 90% от разходите (5 - 15 млн. евро). Това поставя създаването на национален гаранционен фонд като следваща необходима стъпка за България, казват специалистите.

"Най-голямото предизвикателство за администрацията беше да се дефинира подземен ресурс за концесия, който на практика е неограничен като източник на енергия", припомня Георги Стефанов, климатичен експерт и член на управителния съвет на Българска асоциация Геотермална енергия (БАГЕ). Още през 80-те години на XX век България има практически опит с геотермални приложения - в райони като Плевен и Долни Дъбник са функционирали малки системи, свързани с проучванията за нефт и газ, които са работили в продължение на около две десетилетия, но впоследствие са изоставени.

От геоложка гледна точка страната разполага с ясно обособени региони с потенциал за развитие на геотермална енергия. В Северна България се намират дълбоки седиментни хоризонти с температури над 150°C на дълбочина 4-6 км, подходящи за производство на електроенергия. В Южна България условията са различни, като има активен рифтов терен с високи температури и значителен потенциал за директно използване на топлина (над 100°C). Но геоложката, геофизичната и сондажната информация от дълбочина са значително ограничени и остава въпросът за регионалната издържаност на тези повишени температури. Райони като Софийското поле, Кюстендил, Сапарева баня, Благоевград, Сандански, Петрич, Велинград, Златоград, Бургас и др. са доказано определени като зони с повишени температури на относително малка дълбочина, казват от БАГЕ.

Този ресурс има много приложения - от плитки термопомпени системи за сгради, през директно използване на топлина за централизирано отопление и индустрия, до производство на електроенергия. Геотермалната енергия се отличава с висок коефициент на използваемост (обичайно 70 - 95%) и възможност за непрекъснато производство на топлинна енергия. Това я прави подходяща за топлофикационни системи и градска инфраструктура.

Въпреки този потенциал развитието на сектора остава все още ограничено от липсата на систематизирана и модерна, цифрова геоложка информация. По Плана за възстановяване и устойчивост бяха предвидени над 150 млн. евро за геоложко картиране, пилотни проекти и дигитализация на Националния геоложки фонд, но проектът пропадна.

Първата концесия за геотермия за 35 години в Златоград

С Решение от 4 февруари 2026 г. Министерският съвет предостави първата в историята на България концесия за добив на дълбоки геотермални ресурси в Златоград за 35 години на бизнесмена Николай Вълканов. Без приетите изменения в законодателството в България подобна процедура нямаше да бъде възможна.

Предвидено е изграждане на система за добив на геотермална енергия от находище "Шумачевски дол - Андроу", както и на геотермална централа за производство на електрическа енергия.

Средногодишното количество произведена електрическа енергия за срока на концесията е определено на 135 955 MWh. Концесионното плащане ще е 4% от нетните приходи от продажбата на произведената електроенергия, като 50% от постъпленията без ДДС ще се превеждат към бюджета на община Златоград. Този първи казус подчертава необходимостта от по-систематична национална оценка на геотермалния потенциал, така че бъдещите инвестиции да стъпват върху по-пълна геоложка и икономическа база, коментират експерти.

София "спи" в море от топлина

Софийското поле има значителен геотермален потенциал. Доказателство за това са множеството минерални извори в района - в Банкя, Княжево, Панчарево и над четиридесет други естествени и сондажни точки с минерални води с топлина близо до повърхността. Потенциалните геотермални системи за енергийни нужди се насочват към дълбоките пластове в земните недра, където очакваната висока температура може да бъде извлечена, без това да засяга установените плитки водоносни хоризонти, от които произхождат питейните минерални води. Това означава, че развитието на геотермална енергия и опазването на минералните води не само не си противоречат, а се развиват паралелно, казват от БАГЕ.

Градът има допълнително стратегическо предимство - системата за централно топлоснабдяване, която позволява интеграция на нови източници на топлинна енергия. В същото време липсата на детайлна и систематизирана геоложка и сондажна информация - дебит, температура, дълбочина, структура и издържаност на ресурса - остава ограничение пред по-бързото развитие на потенциала на столицата. Затова са нужни детайлни проучвания преди започване на етапа по сондиране и въвеждане в експлоатация, коментират от БАГЕ.

А "Топлофикация София" е в критично финансово състояние с дълг над 1.4 млрд. евро. Тя консумира между 30 и 50% от цялото потребление на природен газ в страната. Именно тук геотермалната енергия се очертава като най-добрата възможност - работи като базова мощност 24/7, с ценова стабилност.

Европейското законодателство изисква и други източници на топлина да използват съществуващите мрежи. Според нашето концесия, включително за геотермален ресурс, може да бъде предоставена и на частни инвеститори, но с една особеност - достъпът до топлопреносната мрежа след това остава изцяло под контрола на топлофикационните дружества. Така се запазва централизираният модел на управление и се затруднява навлизането на нови енергийни носители и производители. Дава се възможност на топлофикациите да въведат нови топлинни носители в мрежата, но те не го правят. Законът за енергетиката създава регулаторна рамка за функциониране на топлофикационните системи, но не и за тяхната трансформация - тя допуска нови източници, без да създава реални условия те да навлязат. Това спира иновациите.

Сапарева баня - "неизползвано" геотермално бижу

Югозападна България е един от високоперспективните региони в страната за развитие на геотермална енергия. Тук се намира и най-горещият сондажен минерален извор в континентална Европа с температура около 103°C. Хидрогеотермалният ресурс е разположен на сравнително малка дълбочина - от около 73 м до няколкостотин метра. Високите температури почти сигурно обхващат обширен по площ и дълбочина скален масив, което е съществено предимство спрямо райони като Северна България, където за достигане на подобни температури са необходими сондажи на дълбочина от няколко километра.

Сапарева баня безспорно има възможност да покаже как природният потенциал може да бъде използван много по-ефективно. Реализацията на подобни проекти обаче и тук изисква допълнителни детайлни проучвания, модерни похвати и познания, пренесени основно от опита на нефтената индустрия, инвестиции и стратегическо планиране.

409 геотермални централи работят в Европа

Към момента над 409 геотермални централи работят в Европа, а повече от 360 нови проекта за геотермално отопление и охлаждане са в различен етап на разработване или проучване по данни на Европейския съвет за геотермална енергия. Това показва ясно, че именно секторът на централното отопление е следващият ключов елемент на енергийния преход. Само за 2024 г. нови осем геотермални централи стартираха в Гърция, Полша, Великобритания, Франция и Румъния.

Колко ще струва

Според данни на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) геотермалната енергия е сред най-предвидимите и устойчиви възобновяеми източници. През последните години инвестиционните разходи вече са приблизително 1400 - 2100 евро/kW инсталирана мощност, което е спад с около 50% спрямо нивата отпреди около пет години. Това е приблизително 10 пъти по-евтино от нови ядрени мощности по показателя CAPEX.

От гледна точка на цената на произведената енергия геотермалните проекти също показват значителна конкурентоспособност. По данни от анализи IRENA и IEA нивото на разходите за производство на електроенергия (LCOE) при съвременни геотермални проекти е в диапазона 60 - 100 евро/MWh, в зависимост от геоложките условия и мащаба на проекта. Важното тук е, че геотермалната енергия не зависи от вносни горива и волатилни международни пазари.

Според Величко Величков, председател на Асоциацията по подземни води, в България обаче липсват достатъчно проучвания, за да се каже какъв точно е потенциалът за геотермална енергия. Само част от сондажите са подходящи за директно енергийно използване извън традиционните приложения като балнеология и СПА с висока добавена стойност за икономиката.

За енергийни цели са подходящи води, които не са годни за питейно или лечебно използване, но съдържат значителен топлинен ресурс. По експертни оценки в България съществуват хиляди сондажи, като значителна част от тях съдържат повишени концентрации на елементи като манган, литий и други, което ги прави неподходящи за директно потребление, но потенциално приложими за геотермална енергия.

За да се запази екологичното равновесие и да не се изчерпват подземните ресурси световната практика при геотермалните системи е използването на затворен цикъл. След извличане на топлината водата се реинжектира обратно в същия водоносен хоризонт. Това предотвратява както загубата на ресурс, така и риска от замърсяване на повърхностни и подземни води и не създава дисбаланс в подземните пластове, посочват от БАГЕ.

Технологично геотермалните централи работят чрез извличане на флуид от дълбочина между 1500 и 6000 метра, след което топлината се отнема чрез топлообменници и се използва за производство на електроенергия или директно за отопление. Добитият флуид се връща обратно в резервоара, което прави системата затворена и устойчива.

"Най-новото поколение геотермални централи - дълбоки, затворените системи - на практика променя икономиката на сектора и отваря неограничена възможност за развитие", обясни инж. Никола Сечкарьов, председател на УС на БАГЕ.

По думите му тези системи не разчитат на подземни води и не зависят от техния дебит или химичен състав, а използват топлината в скалите на дълбочини от 3000 м до 6000 м и повече, като прокарването на подобен тип сондажи е стандартна практика в нефтената и газовата индустрия. "Ресурсът не е водата, а топлината в земните недра. Това е фундаменталната промяна - затворените системи целенасочено избягват добив на подземни води както по технологични причини, така и заради изискванията за тяхното опазване", допълни той.

Новите технологии позволяват оползотворяване на значително по-високи температури - над 250°C, в зависимост от дълбочината и геоложките условия. Това дава възможност не само за отопление, но и за ефективно производство на електрическа енергия при базов режим. "Геотермалната енергия е една от малкото, която осигурява постоянен и предвидим енергиен поток, не зависи от времето и може да се използва практически безкрайно", посочва Сечкарьов.

"Основният риск остава икономически, свързан със сондажите, които са капиталоемки и геоложки специфични. Именно затова в много държави се прилагат гаранционни механизми за сондажен риск, които правят проектите по-финансируеми", казва той. Към момента екипите на водещи световни компании в областта на сондажните технологии в партньорство с утвърдени технологични лидери в сектора са в интензивна фаза на развитие на ново поколение системи и материали за ултрадълбоко сондиране - от 11 000 до 14 000 метра. На тези нива се очакват температури, надхвърлящи 350 - 450°C, допълва инж. Сечкарьов. Постигането на подобен технологичен пробив би трансформирало пазара из основи.

Стратегия за развитие на геотермалната енергия

На 19 май ЕК ще представи Стратегия за развитие на геотермалната енергия, План за действие и дългосрочни цели до 2040 г. Идеята е да се създаде ясна рамка за ускорено внедряване на технологията в целия ЕС.

Потенциалът на геотермалната енергия до 2050 г. се оценява на около 200 GW за производство на електроенергия и над 800 GW за отопление. Това показват анализи на Международната агенция по енергетика (IEA), Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) и Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC).

Към 2023 г. в Европейския съюз са инсталирани приблизително 3.5 GW геотермални мощности за електропроизводство. В същото време над 100 проекта са на различен етап, което показва ускоряване на инвестиционната активност. Геотермалната енергия има потенциала да покрие над 75% от нуждите за отопление и охлаждане в Европа и над 15% от потреблението на електроенергия до 2050 г. при пълно използване на наличния ресурс по сценарии на Европейския съвет за геотермална енергия (EGEC).

Оригиналния текст на статията: https://www.capital.bg/zelen-kapital/2026/04/20/4896108_tok_i_toplina_ot_zemnite_nedra_na_bulgariia/