България е една от петте страни с най-голям геотермален потенциал в Европа, но този ресурс все още е до голяма степен неизползван
- 29.07
- време за четене: 3 мин.
Интервю на инж. Никола Сечкарьов, Председател на Българска Асоциация Геотермална Енергия (БАГЕ) в студиото на Money.bg
България разполага със сериозен геотермален потенциал, но този ресурс остава почти неизползван заради липсата на достатъчно познания, държавна политика, както и на ясна нормативна рамка. Това коментира в студиото на Money.bg инж. Никола Сечкарьов, председател на Българска асоциация Геотермална енергия (БАГЕ).
По думите му общественото разбиране за геотермалната енергия все още е силно ограничено и често се свежда единствено до минералните извори.
"Темата не е достатъчно разпозната от обществото. Продължава да съществува схващането, че геотермалната енергия са топлите минерални извори. Всъщност те са само индикация за работеща геотермална система. Геотермалната енергия е топлината на Земята, а минералните води са загрети именно от тази топлина. Това е една от причините темата да остава извън общественото внимание", обясни още Сечкарьов.
Според него развитието на сектора не може да бъде оставено единствено на усилията на професионалната общност.
"Нашата основна цел като асоциация е да популяризираме и насърчаваме развитието на геотермалната енергия, но това не може да бъде самоцел на БАГЕ. Това трябва да бъде държавна политика", категоричен бе той.
Експертът уточни, че на европейско ниво такава политика вече се изгражда, докато България все още категорично изостава въпреки направените положителни стъпки в последните години.
Геотермалната енергия като базова мощност
По думите на председателя на БАГЕ именно способността на геотермалната енергия да работи непрекъснато я отличава от останалите възобновяеми източници.
"Геотермалната енергия е базова мощност. Това означава енергия, която не зависи от външни фактори и е налична 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Не омаловажавам нито слънцето, нито вятъра, но разликата е именно в постоянството. Ако говорим за коефициент на ефективност, при геотермалната енергия той достига 90-95%, което е дори по-високо от този на атомната енергетика", поясни експертът.
Именно тази предвидимост, според него, позволява геотермалната енергия да компенсира променливото производство от останалите възобновяеми източници и да осигурява стабилност на електроенергийната система.
Променено законодателство
Сечкарьов припомни, че до преди около 5 години практически не е съществувала нормативна база, която да регламентира използването на геотермалния ресурс.
"Общата законова рамка вече е поставена. Формулирани са основните правила за проучванията и за използването както на плитката, така и на дълбоката геотермална енергия. Но на подзаконово ниво има още изключително много работа", поясни той.
Сред проблемите гостът открои и липсата на единни стандарти за изграждането на геотермални сондажи.
"Изпълнението на подобни сондажи не е просто изкопаване на дупка и поставяне на тръби. Трябва да се гарантира, че няма да бъдат замърсени водоносни хоризонти, че системата ще работи ефективно и че ще има контрол върху това колко сондажи са изградени и какъв ресурс използват. Именно върху такива процедури работим в момента и скоро ще ги предложим за обществено обсъждане", уточни Никола Сечкарьов.
България е сред лидерите по потенциал в Европа
Гостът бе категоричен, че би "поставил България в топ 5 в Европа по геотермален потенциал".
"Имаме много добри температурни условия и подходяща геология. Противно на твърденията на някои критици, страната разполага както с огромен потенциал за плитка, така и за дълбока геотермална енергия", допълни той, но подчерта, че потенциалът на страната остава практически неизползван.
За да бъде усвоен, държавата "трябва да припознае темата и да започне да помага, а не да пречи чрез тежки процедури".
От жилищата до индустрията и земеделието
Според председателя на БАГЕ геотермалната енергия може да намери приложение в почти всички сектори на икономиката.
"Най-големият потенциал виждам при еднофамилните и многофамилните жилища. След това идват училища, детски градини, административни и спортни сгради. Бизнесът също има огромни възможности - логистични центрове, производствени предприятия, а не на последно място и селското стопанство. При оранжериите например интересът е напълно обоснован", очерта възможните области на приложение той.
При по-големите геотермални проекти той вижда ключова роля за публично-частните партньорства, тъй като инвестициите и проучванията изискват значителен финансов ресурс и могат да продължат между 2 и 7 години.
Целия разговор гледайте във видеото!
