Геотермалната енергия е най-евтиният заместител на въглищните ТЕЦ

Георги Стефанв, член на Управителния съвет на Българска Асоциация Геотермална Енергия

https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/153622-geotermalnata-energiya-e-nay-evtiniyat-zamestitel-na-vaglishtnite-tets

Bloomberg TV Bulgaria:

Геотермалната енергия е най-евтиното, добро и лесно решение за заместване на източниците на постоянна топлинна енергийна мощност в България, включително ТЕЦ-овете на въглища. За разлика от слънцето и вятъра, тя е местен ресурс със стратегически потенциал. Това коментира Георги Стефанов, експерт по климатични политики, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Геотермалната енергия е с капацитет на полезно действие практически колкото ядрената енергия - близо 95-96%, и осигурява ток, топлина и охлаждане, докато ТЕЦ-овете  на въглища могат да осигурят само ток и в по-редки случаи ток и топлина, изтъкна Стефанов.

Според него геотермалната енергия може да допълни и подкрепи бума на конвенционалните възобновяеми енергийни източници – слънчеви панели и вятър.

„Какъвто и огромен капацитет от слънчева и вятърна енергия да сложим, той няма да доставя енергия 24 часа в денонощието, такива възможности имат базовите мощности и геотермалната енергия.“

„Геотермалната енергия може да се използва навсякъде териториално и регионално съобразно изискванията. Ако голям град като София се нуждае от нов вид топлофикация, нека тя да е базирана на геотермален ресурс, тъй като столицата е една от най-добрите точки за развитие на този нов източник“, призова гостът.

Три пъти по-бърза и два пъти по-евтина от АЕЦ

Осигуряването на геотермална енергия става три пъти по-бързо от изграждането на АЕЦ и на поне два пъти по-ниска цена, изтъкна той и добави, че цената на  геотермалната енергия е съпоставима с тази на соларите и на големите вятърни централи на морските територии.

„За разлика от динамиката на цените в другите енергийни производства, геотермалната енергия има постоянен ценови параметър на себестойността както на крайния продукт, така и на цената на киловат инсталирана мощност.“

Единствената разлика в цената зависи от това колко дълбоко е топлината в земните недра, обясни Стефанов. Той опроверга твърдението, че геотермалната енергия е високорискова, като отбеляза, че тя се използва повече от век, а в България преди половин век е имало три геотермални централи.

„Новите геотермални централи са затворени, те не използват дори подземни води, които често са корозивни. Затворените състеми търсят топлината на скалата и избягват водоносните пластове поради корозивните им свойства и рискове“, изтъкна събеседникът и добави, че това е посоката на развитие.

В началото на следващата година ЕК ще излезе с първи Стратегически план за действие за развитие на геотермалната енергия на европейско ниво, тъй като тя дава възможност на Европа да използва своите ресурси и да осигурява необходимата енергийна сигурност, съобщи Стефанов.

Диверсификация на ВЕИ, а не нови блокове на АЕЦ „Козлодуй“

През последната година сме свидетели на безумни планове за бъдещото изграждане на нови АЕЦ мощности в България на цени, които българската икономика не може да плати, счита гостът. Според него това ще се превърне в загуба на средства и усилия, а много по-рентабилно икономически, времево и социално е да се инвестира в диверсификация на ВЕИ като най-евтините енергийни ресурси.

„Със средствата, които искаме да похарчим за 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, България може да захрани целия Балкански полуостров с енергия, ако инвестираме в алтернативни енергийни източници в комбинация от всички възможности – солари, вятър, геотермална енергия.“

Перспективата е да плащаме дълг десетилетия наред или да продължим да бъдем основен енергиен производител и да печелим от това, категоричен е Стефанов.

Енергетиката вече не е секторът с най-много въглеродни емисии

Най-вероятно 2025 г. ще бъде първата, в която сектор енергетика няма да е водещият икономически сектор, отделил най-много въглеродни емисии, каза гостът. Прогнозите на база количество произведена електрическа и топлинна енергия показват, че те ще спаднат под 10 млн. тона.

Сектор транспорт има огромен растеж през последните две десетилетия за сметка на намаляващите емисии от сектор енергетика. „Дискусията по линия намаляване на емисиите от транспорта включва платени зони и зони за забрана на коли в центъра на големите градове. Трябва да осъзнаем, че имаме друг проблем, слонът в стаята няма да са въглищата, а транспортът“, изтъкна Стефанов.

Затова трябва да се подкрепят алтернативни решения, счита той. Една от ключовите реформи по Плана за възстановяване и устойчивост беше приемането на закон за насърчаване на електрическата мобилност. Той трябваше да дефинира нисковъглеродните зони в големите градове и да даде възможност на общините да изграждат зарядна инфраструктура в крайните квартали, така че хората да преминат поетапно към тези по-ефективни алтернативи, каза Стефанов.

Законът трябваше да бъде приет до края на декември, но това не се случи. Миналия месец той беше подложен на обществено обсъждане, а за последните четири години имаше три версии, добави гостът.

Имат ли бъдеще ТЕЦ-овете на въглища? Какво е мястото на слънчевата и вятърната енергия в общия енергиен микс на България? Как ще се променят начините на придвижване в бъдеще? - https://www.bloombergtv.bg/a/17-v-razvitie/153622-geotermalnata-energiya-e-nay-evtiniyat-zamestitel-na-vaglishtnite-tets